Превод от английски език

Страсбург, 12 декември 2014 г.              

CEPEJ (2014)16[1]

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

(CEPEJ)

Ръководна група на център САТУРН за управление на времето на съдебното производство (CEPEJ-САТУРН)

РЕВИЗИРАНИ НАСОКИ НА САТУРН

ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

(2-ра редакция)

Увод

1.         Всички национални съдебни администрации, които желаят да прилагат тези насоки, следва да приемат сравнителните анализи на насоките на САТУРН и инструменти за управление на времето, използвани от съдилищата в техните юрисдикции, като идентифицират насоките на САТУРН, които не са изпълнени и да разработят ефективни стратегии за тяхното прилагане и подобряване.

2.         Насоките на САТУРН за управление на времето трябва да бъдат преведени и да са достъпни за всички съдилища, съдебни администрации, министерства на правосъдието, местни и национални адвокатски сдружения, прокурори и криминални отдели в полицията, организации на жертви и други потребителски организации и правоприлагащи агенции във всички държави членки. Всички ползватели следва да бъдат насърчавани да ги прилагат, когато е уместно.

Част I: Насоки за съда

I. Основни принципи и насоки

А. Прозрачност и предвидимост

1. Ползвателите на съдебната система трябва да участват в управлението на времето на съдебното производство.

2. Ползвателите трябва да бъдат информирани и, ако е необходимо, консултирани за всеки аспект, който се отнася до продължителността на производството.

3. Продължителността на съдебното производство трябва да бъде предвидима, доколкото е възможно.

4. Общите статистически и други данни за продължителността на съдебното производство, в частност по видове дела, трябва да бъдат на разположение на широката общественост.

Б. Оптимална продължителност

1. Продължителността на съдебното производство трябва да бъде толкова, колкото е необходимо.

2. От особено значение и в интерес на обществото е продължителността на съдебното производство да не е неразумна. Делата не трябва да продължават извънредно дълго време. При някои обстоятелства те трябва да не бъдат също така и твърде кратки, ако това би засегнало неправомерно правото на ползвателите на достъп до правосъдие.

3. Управлението на времето на съдебното производство, ако не е определено от поведението на самите клиенти, трябва да става по безпристрастен и обективен начин, като се избягват големи различия по отношение на продължителността на подобни дела.

4. Особено внимание трябва да се обърне на целесъобразността на общата продължителност на производството, от образуването на производството до окончателното удовлетворяване на целите, които ползвателите са искали да постигнат чрез съдебен процес.

В. Планиране и събиране на данни

1. Продължителността на съдебното производство трябва да бъде планирано, както на общо равнище (планиране на средната продължителност на определен вид дела, или средна продължителност на процеса пред някои видове съдилища), така и на равнището на конкретното производство.

2. Ползвателите имат право да бъдат консултирани относно управлението на времето на съдебното производство и при определяне на датите или при изчислението на графика на всички бъдещи процесуални стъпки.

3. Продължителността на съдебното производство трябва да бъде наблюдавана чрез единна и добре установена система за събиране на информация. Тази система трябва да може да предоставя бързо както подробни статистически данни за продължителността на съдебното производство на общо равнище, така и да посочва отделни примери, които са причина за прекомерна и недопустима продължителност.

Г. Гъвкавост

1. Управлението на времето на съдебното производство трябва да бъде съобразено с нуждите на конкретното производство, като се обърне специално внимание на потребностите на ползвателите.

2. Нормативното определяне на сроковете със закон или други общи актове трябва да бъде използвано внимателно, във връзка с възможни различия в конкретните случаи. Ако сроковете бъдат установени със закон, тяхното спазване и целесъобразност трябва да бъдат постоянно наблюдавани и преценявани.

3. Ако законът предвижда определени дела да имат приоритет или да бъдат решавани по спешност, това общо правило трябва да бъде тълкувано по разумен начин, в светлината на целта, за която е била определена спешността или приоритета.

Д. Лоялно  сътрудничество на всички заинтересовани страни

1. Постигането на оптимална и предвидима продължителност на съдебното производство[2] трябва да бъде задължение на всички институции и лица, които участват в замисъла, регулирането, планирането и провеждането на съдебното производство.

2. В частност, действията, необходими за гарантиране на изпълнението на принципите и основните насоки, съдържащи се в този документ, трябва да бъдат предприемани от законодателите, политиците и органите, отговорни за администриране на правосъдието.

3. Централните органи, отговорни за администриране на правосъдието имат задължението да осигурят средства и условия за добро управление на времето и, когато е целесъобразно, да предприемат действия. Органите на администрацията на съда трябва да помагат за управление на времето като събират информация и помагат при организирането на съдебното производство. Органите, които ръководят производството, трябва активно да се включват в планирането и организацията му.

4. Рамкови споразумения с адвокати относно времето и сроковете ще бъдат приветствани във всички юрисдикции, в които сътрудничеството на адвокатите е важно за съставянето на подходящи календари за всеки отделен случай.

II. Основни насоки за законодателите и лицата, които определят политиките

А. Финансови средства

1. Съдебната система трябва да има достатъчно финансови средства, за да се справя своевременно с непрекъснатото натоварване. Средствата трябва да бъдат разпределяни съобразно нуждите и трябва да бъдат използвани ефективно.

2. Трябва да има средства, които да бъдат използвани в случай на неочаквани промени в натоварването или невъзможността на системата да разглежда бързо делата.

3. Решенията за използването на финансовите средства за работата на съдебната власт трябва да бъдат вземани по такъв начин, че да се стимулира ефективното управление на времето на съдебното производство. Ако е необходимо, за да се избегнат забавянията и натрупванията на делата, трябва да бъде възможно бързо и ефективно пренасочване на средствата.

Б. Организация

1. Съдебните органи трябва да бъдат организирани по такъв начин, че да бъде поощрявано ефективното управление на времето на съдебното производство.

2. В рамките на организацията трябва да бъде ясно определена отговорността за управлението на времетоили съдебните процеси. Трябва да има звено, което постоянно да анализира продължителността на съдебното производство, с цел определяне на тенденциите, предвиждане на промените и предотвратяване на проблемите във връзка с продължителността на съдебното производство.

3. Всички организационни промени, които засягат съдебната власт, трябва да бъдат проучени по отношение на възможното въздействие върху управлението на времето на съдебното производство.

В. Материалното право

1. Законодателството трябва да бъде ясно, просто, на разбираем език и не твърде трудно за изпълнение. Измененията в материалните закони трябва да бъдат добре подготвени.

2. При приемането на ново законодателство правителството трябва винаги да проучва неговото въздействие върху обема на новите дела и да се избягват правила и разпоредби, които могат да създадат натрупвания на дела и забавяния.

3. Както ползвателите, така и съдебните органи, трябва да бъдат информирани предварително за изменението в законодателството, така че те да могат да ги изпълняват своевременно и ефективно.

Г. Процедура

1. Разпоредбите за съдебните процедури трябва да дават възможност за спазване на оптималните срокове. Разпоредбите, които ненужно забавят производството или предвиждат твърде сложни процедури, трябва да бъдат премахнати или изменени.

2. Разпоредбите за съдебното производство трябва да вземат под внимание приложимите препоръки на Съвета на Европа, по-специално следните препоръки:

§  R(81)7 относно мерките за улесняване на достъпа до правосъдие;

§  R(84)5 относно принципа на гражданския процес, насочена към подобряване работата на правосъдието;

§  R(86)12 относно мерките за предотвратяване и намаляване на прекомерното натоварване в съдилищата;

§  R(87)18 относно опростяването на наказателното правосъдие;

§  R(95)5 относно въвеждането и подобряването на работата на апелативните системи и производствата при разглеждането на граждански и търговски дела;

§  R(95)12 относно управлението на наказателното правосъдие;

§  R(2001)3 относно предоставяне на съдебни и други правни услуги на гражданите чрез използване на нови технологии;

3. При изработването или изменението на процесуалните правила, дължимо внимание трябва да се отдаде на мнението на онези, които ще прилагат тези процедури.

4. Производството в първата инстанция трябва да бъде интензивно,  като същевременно позволява на ползвателите да се ползват от тяхното право на справедлив и публичен процес.

5. По-нататъшно използване на бързи процедури следва да бъде насърчавано, когато това е подходящо.

6. При определени дела, опцията за обжалване може да бъде ограничена. В някои случаи (например искове с малък материален интерес) обжалването може да бъде изключено или може да се  предвиди искане за разрешение за обжалване. Явно необоснованите жалби могат да бъдат обявени за недопустими или отхвърлени по бърза процедура.

7. Прибягването до най-високите инстанции трябва да бъде ограничено до дела, които заслужават тяхното внимание и преглед.

 III. Основни насоки за органите, отговорни за администриране на правосъдието                               

А. Разделение на работата

1. Задължението за принос към доброто управление на времето на съдебното производство се споделя от всички органи, отговорни за администриране на правосъдието (съдилищата, съдиите, администраторите) и всички лица, професионално ангажирани в съдебното производство (например вещите лица и адвокатите), всеки според неговата компетентност.

2. Всички органи, отговорни за администриране на правосъдието, трябва да си сътрудничат в процеса на определянето на стандарти и цели. При разработването на тези стандарти и цели другите заинтересовани участници и ползвателите на съдебната система трябва също да бъдат консултирани.

Б. Мониторинг

1. Сроковете на съдебното производство трябва да бъдат внимателно наблюдавани чрез статистически данни. Трябва да има достатъчно информация за продължителността на отделните видове дела и продължителността на всички фази на съдебното производство.

2. Трябва да бъде ясно, че стандартите и целите за конкретни видове дела и/или конкретни съдилища се наблюдават.

3. Органът, натоварен с отделните производства, трябва да наблюдава спазването на сроковете, които се определят или съгласуват с другите участници в производството.

4. Мониторингът трябва да се извършва в съответствие с Единните европейски насоки за мониторинг на сроковете на съдебното производство – EUGMONT

В. Намеса

1. В случай че бъдат забелязани или се предвиждат отклонения от стандартите и целите за сроковете на съдебното производство, трябва да бъдат предприети бързи действия, за да се премахнат причините за тези отклонения.

2. Особено внимание трябва да бъде обърнато на делата, при които общата продължителност е такава, че това може да доведе до констатиране на нарушаване на правото на лицето на процес в разумен срок.[3]

3. При мониторинга трябва да се уверим, че периодите на бездействие (времето на изчакване) в съдебното производство не са прекалено продължителни, а ако подобни периоди са налице, трябва да бъдат предприети специални усилия за ускоряване на производството и компенсиране на забавянето.[4]

Г. Използване на нови технологии

1. Използването на нови технологии в съда трябва да се окуражи с цел намаляването на времевите рамки на съдебното производство, в частност – при управлението на делата и по време на производството, по-конкретно:

- телефонни и видеоконферентни връзки в различни фази на производството;

- електронна комуникация между съда и страните, както и като цяло за всички връзки между участниците в производството;

- дистанционно обсъждане на документи;

- кодификация на престъпления.

Д. Отговорност

1. От всеки, който със свое действие или бездействие причини забавяне, което се отразява неблагоприятно на спазването на определените стандарти и цели за управление на времето на съдебното производство, трябва да се търси отговорност.

2. Освен персоналната отговорност за неефективното управление на времето, от държавата може да бъде потърсена солидарна и индивидуална отговорност за последствията, причинени на ползвателите от неразумна продължителност на производството.

IV. Насоки за ръководителите на съдилищата

А. Събиране на информация

1. Ръководителите на съдилищата трябва да събират информация за най-важните действия в съдебния процес. Те трябва да документират продължителността между тези действия. Във връзка с наблюдаваните действия, дължимо внимание трябва да се обърне на Контролната таблица за управление на времето на съдебното производство, показател Четири.[5]

2. Събраната информация трябва да бъде на разположение за сведение на съдебните администратори, съдиите и централните органи, отговорни за администриране на правосъдието. Информацията, в подходяща форма, трябва да бъде предоставена също така на разположение на страните и обществеността.

Б. Непрекъснато анализиране

1. Цялата събрана информация трябва да бъде непрекъснато анализирана и използвана за целите на мониторинга и подобряване на работата.

2. Събраната информация трябва да бъде на разположение за целите на статистическата оценка. Събраните данни трябва да бъдат предоставени на разположение също така и на независими научни работници и научноизследователски институции за целите на научни анализи, като се спазват условията на защита на правото на личен живот.

3. Докладите за резултатите от анализите трябва да бъдат изготвяни редовно, на равни интервали, най-малко един път годишно, със съответните препоръки.

В. Набелязаните цели

1. Освен стандартите и целите на най-високо ниво (национално, регионално), трябва да има и конкретни цели на нивоотделните съдилища. Ръководителите на съдилищата трябва да имат достатъчно правомощия и независимост активно да определят или да участват в определянето на тези цели.

2. Целите трябва ясно да определят задачите и трябва да бъдат постижими. Те трябва да бъдат публикувани и да подлежат на периодична преоценка.

3. Целите могат да бъдат използвани при оценката на работата на съда. Ако те не са постигнати, трябва да бъдат предприети конкретни стъпки и действия, за да се поправи положението.

Г. Управление на кризите

1. В случаите, когато има съществени отклонения от целите, поставени на ниво съд, трябва да има специфични средства за бързото и адекватно преодоляване на причината за проблема.

V. Насоки за съдиите

А. Активно управление на делата

1. Съдията трябва да има достатъчни правомощия активно да управлява производството.

2. При условията на общите правила, съдията трябва да е оправомощен да определя съответни срокове и да съчетава управлението на сроковете с общите и конкретни цели, както и с особеностите на всяко отделно дело.

3. Стандартни електронни формуляри,както и софтуер, за изработването на съдебни решения трябва да бъдат развити и използвани от съдиите и съдебния персонал.

Б. Съгласуване на сроковете със страните и адвокатите

1. При управлението на времето на съдебното производство дължимо внимание трябва да се обърне на интересите на ползвателите. Те имат право да участват в планирането на процеса на ранна фаза.

2. При възможност, съдията трябва да се опита да постигне споразумение с всички участници в процеса относно процесуалния календар. За тази цел той трябва, също така, да бъде подпомаган от съответния съдебен персонал (служителите) и информационните технологии.

3. Отклоненията от съгласувания календар трябва да бъдат минимални и ограничени до оправдани случаи. По принцип, удължаването на определените срокове трябва да бъде възможно само със съгласието на всички страни или ако интересите на правосъдието изискват това.

В. Сътрудничество и мониторинг на други участници (вещи лица, свидетели, и т.н.)

1. Всички участници в процеса имат задължението да съдействат на съда за спазването на определените цели и срокове.

2. В процеса съдията има право да следи за спазването на сроковете от страна на всички участници, по-специално от онези, които са призовани или ангажирани от съда, като например свидетелите и вещите лица.

Г. Борба с процесуалните злоупотреби

1. Трябва да се пречи на всякакви опити умишлено и съзнателно да се забавя производството.

2. Трябва да има процесуални санкции за причиняване на забавяне и обезпокоително поведение. Тези санкции могат да бъдат прилагани или към страните, или към техните представители.

3. Ако представител на юридическата професия наруши грубо процесуалните права или предизвика значително забавяне на производството, това трябва да бъде докладвано на съответната професионална организация за по-нататъшни последствия.

Д. Мотиви на съдебни решения

1. Мотивите на всички съдебни решения трябва да бъдат поднесени стегнато и да се ограничават до съществените въпроси. Тяхната цел трябва да бъде обяснение на решението. Под внимание следва да бъдат взети само въпросите, свързани с решението по делото.

2.  В определени случаи, съдиите трябва да имат възможност да предоставят устна преценка с писмено решение.

Част II: Насоки за прокурорите

Увод

Обхватът на насоките се отнася за прокурорите в наказателното производство. Тези конкретни насоки обхващат предимно предварителната фаза на разследване, преди фазата в съда (досъдебната фаза), независимо от правната система на съответната държава.

Прокурор се разбира като компетентно лице за етапа на предварителното разследване на наказателното производство.

Други насоки, както са посочени в Част I на настоящия документ, се прилагаткъм прокурорите mutatis mutandis:

A.            Планиране и събиране на данни

1.          Продължителността на наказателното производство трябва да бъде планирано в етапа на разследването, етапа на обвинението и пред съдилищата (планиране на средната продължителност на определен вид дела, или средна продължителност на процеса пред някои видове съдилища). Планирането трябва да се проведе както на общо равнище, така и на равнище отделни случаи в съответствие с времевите рамки, посочени в процесуалното право.

2.          Ползвателите (заподозрени, жертви, защитници) имат право да бъдат информирани и, където е възможно, да бъдат консултирани относно управлението на времето на съдебното производство и при определяне на датите или при изчислението на графика на всички бъдещи процесуални стъпки от началото на разследването.

Б. Намеса

1.          В случай че бъдат забелязани или се предвиждат отклонения от стандартите и целите за сроковете на съдебното производство, трябва да бъдат предприети бързи действия, за да се премахнат причините за тези отклонения.

2.          Особено внимание трябва да бъде обърнато на делата, при които общата продължителност е такава, че може да доведе до констатиране на нарушаване на основното право на процес в разумен срок. Измерване на използваното време започва от началото на досъдебната фаза, когато едно лице е значително засегнато от разследването[6]. Специално внимание следва да се обърне на използването на ареста или задържането под стража, на началото на предварително разследване срещу лицето или когато е повдигнато обвинение в престъпление от страна на полицията или прокуратурата. Броенето приключва, когато съдът или прокуратурата постановяват окончателно решение или когато делото бъде прекратено по друг начин от прокуратурата или съда. Записите, които ясно показват датите, които са от значение за измерване на използваното време в зависимост от разумния критерий за време, трябва да бъдат част от материалите по делото, когато случаят достигне до съда.

Специално внимание следва да се обърне на приоритетните случаи, като например случаите, в които заподозреният е задържан или вече изтърпява наказание лишаване от свобода и случаите с полицейско насилие.

Тези записи трябва да показват ясно датите на:

-  извършването на престъплението;

-  арестуването на заподозрения;

-  използването на задържане под стража в досъдебна фаза;

-  началото на разследването;

-  издаването на обвинителния акт.

3.             При мониторинга трябва да се уверим, че периодите на бездействие (времето на изчакване) в наказателнотопроизводство не са прекалено продължителни, а ако подобни периоди са налице, трябва да бъдат предприети специални усилия за ускоряване на производството и компенсиране на забавянето.

В. Събиране на информация

1.             Прокурорите и ръководителите трябва да събират информация за най-важните стъпки в наказателното производство - особено в досъдебната фаза. Те трябва да документират продължителността между тези действия. Във връзка с наблюдаваните действия, дължимо внимание трябва да се обърне на Контролната таблица за управление на времето на съдебното производство, показател Четири.

2.          Събраната информация (в съответствие с горепосочения параграф) трябва да бъде на разположение като насока за работата на прокуратурата, съдебните администратори, съдиите и централните органи, отговорни за администриране на правосъдието. Информацията, в подходяща форма, трябва да бъде предоставена също така на разположение на ползвателите и обществеността.

Г.  Непрекъснато анализиране

1.          Цялата събрана информация трябва да бъде непрекъснато анализирана и използвана за целите на мониторинга и подобряване на работата.

2.      Докладите за резултатите от анализите трябва да бъдат изготвяни редовно, на равни интервали, най-малко един път годишно, със съответните препоръки.

Д.  Набелязаните цели

 

1.          Освен стандартите и целите на най-високо ниво (национално, регионално), трябва да има и конкретни цели на нивоотделните прокуратури. Прокуратурата и ръководителите трябва да имат достатъчно правомощия и независимост активно да определят или да участват в определянето на тези цели.

2.          Целите трябва да са ясно определени и постижими. Те трябва да бъдат публикувани и да подлежат на периодична преоценка.

3.          Целите могат да бъдат използвани при оценката на работата на прокуратурата. Ако те не са постигнати, трябва да бъдат предприети конкретни стъпки и действия, за да се поправи положението.

Е.  Управление на кризите

1.         В случай че бъдат забелязани или се предвиждат отклонения от целите, определени от прокуратурата, трябва да бъдат предприети бързи действия, за да се премахнат тези отклонения.

Ж. Съгласуване на сроковете със страните и адвокатите и координация между участващите органи

1.          Където е възможно, прокуратурата трябва да се опита да постигне споразумение с всички участници в процеса относно процесуалния календар. За тази цел прокуратурата трябва, също така, да бъде подпомагана от съответния съдебен персонал (служители и полиция) и информационните технологии.

2.          Отклоненията от съгласувания календар трябва да бъдат минимални и ограничени до оправдани случаи. По принцип, удължаването на определените срокове трябва да бъде възможно само със съгласието на всички страни или ако интересите на правосъдието изискват това.

Приложение І

Единни европейски насоки за мониторинг

на срока на съдебното производство

(EUGMONT)

1. Общи данни за съдилищата и съдебните производства

Системата за мониторинг трябва да разполага с информация за общата структура и състоянието на съдебната система, като специално внимание бъде отделено на управлението на времето на съдебното производство. Информацията на общо ниво трябва да включва точни данни за:

-        броя и вида на съдилищата и тяхната компетентност;

-        броя и вида на производствата в съдилищата;

-        производствата, посочени като приоритетни (спешни) дела.

Данните за съдебната система трябва да бъдат редовно актуализирани и да бъдат предоставяни поне един път в годината (началото/края на календарната година). На разположение трябва да бъдат следните данни за броя на производствата в съдилищата:

-        общ брой на висящите производства в началото на периода на мониторинг (например календарна година);

-        нови производства (производствата, образувани през периода на мониторинг, например през календарната  година);

-        решени дела (производствата, приключени през периода на мониторинг или с решение по същество, или с оттегляне на иска, или чрез постигане на споразумение, и т.н….)

-        общ брой на висящите производства в края на периода на мониторинг.

Данните за приключилите производства могат да бъдат разпределени според начина на приключване на производството. Поне делата, приключили с решение по същество, трябва да бъдат разграничени от делата, приключили по друг начин (оттегляне на иска, споразумение, отхвърляне на формално основание).

Пример I.

Съдилищата в държавата Алпина

Съд или подразделение на съда

Висящи дела на 1.1.2008

Новообразувани дела през 2008 г.

Решени дела през 2008 г.

Висящи дела на

31.12.2008 г.

1

Съд (съдилища) A

2

Съд (съдилища) Б

3

Съд (съдилища) В

ОБЩО

2. Информация за видовете дела

Информацията за делата в съдилищата трябва да бъде предоставена на разположение както като обща, обобщена информация, така и като информация, разделена според видовете дела. За тази цел трябва да бъдат използвани някои общи и универсални категории дела, като например разделение на граждански, наказателни и административни дела.

В общите категории трябва да бъдат разграничени по-подробно видовете или групите дела (например трудови спорове, дела за убийства) и същата информация трябва да бъде дадена за съответните подвидове (например дела за уволнения в рамките на делата по трудови спорове).

На този етап, всеки съд може да използва свои собствени категории дела. Обаче следните четири категории са задължителни за всеки съд: бракоразводните дела, разгледани в състезателно производство, делата за уволнение, грабежите и умишлените убийства.

§  Бракоразводните дела, разгледани в състезателно производство(бележка – за по-кратко в текста и в таблиците ще бъдат наричани само бракоразводни дела*) - т.е. разтрогване на брак между две лица с решение на компетентен съд. Данните не трябва да включват: развод по споразумение между страните, с което се постига раздяла на съпрузите и всички последствия от това (процедура по взаимно съгласие, дори ако тя се разглежда от съда) или постановен чрез административна процедура. Ако вашата страна има изцяло несъдебна процедура за развод или ако не можете да отделите данните за разводите, постигнати в състезателно производство, моля посочете това и впоследствие дайте пояснения. Освен това, ако във вашата страна по отношение на разводите съществуват задължителни процедури за медиация или време за размисъл, или ако фазата на помирение се изключва от съдебното производство, моля посочете това и след това дайте пояснения.

§  Дела за уволнение: делата по прекратяване на трудов договор по инициатива на работодателя (работещ в частния сектор). Тук не се включват уволненията на държавни служители, например след дисциплинарно производство.

§  Грабежите се отнасят до кражба от лице със сила или със заплашване за прилагане на сила. Ако е възможно тези цифри трябва да включват: улични грабежи (грабване на чантата, въоръжена кражба, и т.н.), а да се изключват джебчийството, рекетирането и изнудването (съгласно дефиницията на Европейската книга за престъпността и наказателното правосъдие). Данните не трябва да включват опитите.

§  Умишленото убийство се определя като съзнателното умъртяване на дадено лице. По възможност цифрите трябва да включват: нападение, водещо до смърт, евтаназия, детеубийство, а да се изключи помагачество при самоубийство (съгласно дефиницията на Европейската книга за престъпността и наказателното правосъдие). Данните не трябва да включват опитите.

За целите на по-нататъшни сравнения с други европейски системи, трябва да бъдат приложени точна дефиниция и обхват на другите видове дела, разглеждани от съда (по-специално необичайни категории).

Пример  II.

Градски съд на Данубия

Вид дело

Висящи дела на 1.1.2008 г.

Новообразувани дела през 2008 г.

Решени дела през 2008 г.

Висящи дела на

31.12.2008 г.

1

Граждански дела

1a

Бракоразводни дела*

1б

Дела за уволнение

2

Административни

2a

3

Наказателни дела

3a

Умишлено убийство

3б

Грабежи

ОБЩО

3. Информация за срока на съдебното производство

3а. Информация за сроковете на производствата по продължителност на периодите и средни/максимални срокове

Всеки съд трябва да събира данни за сроковете на производствата, които протичат в съда. Висящите и приключените дела в периода (например календарната година) трябва да бъдат наблюдавани поотделно, а данните за тяхната продължителност трябва да бъдат разделени на групи съгласно периодите на продължителността им: т.е. висящи или приключени дела за по-малко от един месец, 1-3 месеца, 4-5 месеца, 7 до 12 месеца, 1-2 години, 2-3 години, 3-5  години и повече от 5 години. В допълнение към разпределението на делата съгласно периодите на тяхната продължителност, трябва да бъде изчислена средната продължителност на производствата и трябва, също така, да бъдат посочен минималният и максималният срок. Времето за разглеждане трябва да отчита само времето, необходимо за разглеждане на делото в рамките на определен съд, т.е. времето между момента на постъпване на делото в съда и момента на излизане на делото от съда (например окончателно решение, прехвърляне в по-горна инстанция при обжалване, и т.н.). При възможност, информацията за сроковете на производствата за приключените дела трябва да може да бъде отличена  от делата, приключени след пълното разглеждане на делото (например делата, завършили с решение по същество) и делата, завършили по друг начин (с оттегляне, споразумение, липса на компетентност, и т.н.).

Пример ІІІI:

Градски съд на Данубия

Продължителност на делата, приключени през 2008 г. (състоянието към 31.12.2008 г.)

Решени дела

Висящи дела в края на периода

< 1 м.

1-3 м.

4-6 м.

7-12 м.

1-2 г.

2-3 г.

3-5 г.

    5 г. >

Време за решаване, в дни

1

Граждански дела

1a

Бракоразводни дела*

1/

Дела за уволнениe

2

Административни

2a

3

Наказателни дела

3a

Умишлени убийства

3/

Грабежи

ОБЩО

3б. Информация за общата продължителност на производството

От особено голямо значение е делата в съда да бъдат разграничавани също и според тяхната обща продължителност. Общата продължителност представлява времето между образуването на производството и окончателното решение по делото (виж Контролната таблица за управление на времето на съдебното производство на CEPЕJ и Основните насоки на САТУРН). Ако е възможно, времето необходимо за изпълнението на решенията трябва също да бъде прибавено към информацията за общия срок на производствата.

4. Мониторинг на междинните фази на производствата и времето за изчакване

Мониторингът на срока не трябва да бъде ограничен до събирането на данни за общия срок между началото и края на производството. Трябва да се събира също така информация за продължителността на междинните фази на производството. Като минимум фазите, които трябва да бъдат наблюдавани, трябва да включват продължителността на подготвителната фаза на производството (например времето между започването на производството и първото заседание по същество), основна фаза на производството (например от първото до последното заседание по същество) и заключителната фаза на съдебния процес (например от последното заседание до произнасяне на решението по същество). Данните за продължителността на производството по обжалване или продължителността на други средства за обжалване трябва да бъдат също на разположение. Специален мониторинг трябва да бъде извършван за периодите на бездействие (времето за изчакване).

Тези статистически данни трябва да бъдат попълвани на национално равнище от съответния орган (Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет и т.н.).

Пример IV:

            Градски съд на Данубия

Видове дела

Средна продължителност на междинните фази на производствата (състоянието към 31.12.2008 г.)

Съдебна фаза

Правни средства за защита

Подготовка на производството

Съдебни заседания

Решение

Обжалване

Специално обжалване

Други

1

Граждански дела

1a

Бракоразводни дела*

1б

Дела за уволнение

2

Административни

2a

3

Наказателни дела

3a

Умишлени убийства

3б

Грабежи

ОБЩО

5. Аналитична информация и показатели

Въз основа на общите данни за съдилищата, броя дела и тяхната продължителност, както и на друга релевантна информация за съдилищата и съдебната система, могат да бъдат използвани допълнителни инструменти като индикатори и показатели за работата на съдилищата.

Между другото, следните показатели могат да бъдат използваниза анализи и мониторинг на продължителността и други фактори, важни за разбирането на сроковете в съдилищата:

1.     Процент на приключените дела (показател CR): Съотношението между приключилите дела и новопостъпилите за даден период в проценти.

Например: Ако през календарната година в съда са постъпили 500 нови дела, а в същото време съдът е приключил 550 дела, CR е 110%. Ако съдът приключи 400 дела, CR ще е 80%. CR над 100% означава, че броят на висящите дела намалява.

2.     Коефициент на оборота на делата: Съотношението между броя на решените дела и броя на нерешените дела в края на периода. Това изисква изчисление колко пъти през годината (или друг наблюдаван период), стандартизираните дела са върнати или решени.

3.     Време за решаване (показател DT): при него се прави сравнение между броя на решените дела и броя на нерешените дела в края на наблюдавания период. 365 се разделя на броя на решените дела, разделен на броя на нерешените дела в края на периода, за да може времето да бъде изразено в брой дни.  Съотношението измерва колко бързо съдебната система (съдът) обработва получените дела, т.е. колко време отнема решаването на един вид дела. Този показател дава допълнителна яснота как една съдебна система управлява своя поток от дела.

4.    

5.     Коефициент на ефективност (показател ER): съотношението между броя на персонала, използван в един съд за една година и броя на делата, които са излезли от същия съд в края на годината.

6.     Общо натрупване (показател ТB): Делата, останали нерешени в края на периода, определени като разлика между общия брой на висящите дела в началото на периода и делата, решени за същия период: Пример: Ако в началото на календарната година е имало 1000 висящи дела и съдът е завършил 750 дела през календарната година, в края на календарната година ще останат 250 дела, които се считат за общо натрупване.

7.     Решаване на натрупването (показател BR): Времето, необходимо за решаването на общото натрупване в месеци или дни, изчислени като съотношение между броя на делата и времето за приключване. Пример:  Ако има 100 дела, които се считат за общо натрупване в края на периода, а за същия период съдът е завършил 200 дела, показателят BR е 6 месеца или 180 дни.

8.     Брой дела на един съдия (показател CPJ): Броят на делата от даден вид на съдия за даден период. Пример:  Ако съдът има 600 висящи граждански дела в края на календарната година и 4 съдии, които разглеждат такива дела, CPJ е 150.

9.     Стандартно отклонение (показател SD): Отклонението от определените цели по вид дела в даден период, в процент или дни. Пример: Ако набелязаният срок за завършване на бракоразводно дело на първа инстанция е 200 дни, а в календарната година средната продължителност на такива дела е 240 дни, показателят SD е 40 дни или 20%.

ПРИЛОЖЕНИЕ II Примери за обзор

Моля отбележете си, че Приложение ІІ включва страници на Excel с математически формули, които биха могли да бъдат използвани директно от съдилищата от електронната версия на този документ, който е на разположение на Интернет страницата: www.coe.int/cepej, file "SATURN Centre".

За да използвате този документ като таблица на Excel, моля кликнете два пъти на съответната таблица.

Време за решаване =                                         365____________________                                                                               

 (брой на решените дела/брой на нерешените дела)



[1] Този преработен текст е приет от CEPEJ на неговата 24-тo пленарнo заседание (Страсбург, 11-12 декември 2014 г.).Тази версия включва и специална част за прокуратурата.

[2] Вижте Рамковата програма: ова цел за съдебните системи: обработка на всеки случай в рамките на оптимален и предвидим срок (CEPEJ(2004)19Rev2) и „Проучване на CEPEJ № 3: Продължителност на съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа  въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека” (F. Calvez, актуализирано през 2012 г. от N. Régis  - издателство на Съвет на Европа ), достъпно на www.coe.int/cepej .

[3] Виж Проучвания на CEPEJ № 3: „Продължителност на съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа  въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека”.

[4] Задължението за обръщане на специално внимание на периодите на бездействие, което може да бъде приписано на съдилищата и други държавни органи също произтича от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

[5]  Контролна таблица за управление на времето на съдебното производство (CEPEJ(2005)12Rev).

[6] Виж доклада на CEPEJ (2012) 16E - Продължителност на съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (състояние към 31 юли 2011 г.), F. Calvez, N. Régis